Когато тя си отива

20 may 2009, 10:05

Poesía

1300 0 3

Когато обичаш - вярваш,

дори да те лъжат в очите,

обичаш и не осъзнаваш,

че ти забиват нож в гърдите.

Надеждата сляпо те крепи,

съзнателно си затваряш очите

за явни и болезнени лъжи...

Знаеш, че ще си изплачеш сълзите.

Знаеш колко болка ще горчи

в нараненото ти сърце,

и продължаваш - то ще прости,

и пак протягаш ръце.

Не искаш и не осъзнаваш,

че тя - любовта си отива.

Не искаш и не проумяваш -

всичко между вас загива.

Оставяш всичко на нея,

на изчезналата любовна магия само,

но си нямаш и идея,

че забравяш какво е приятелско рамо.

Изневярата е тук, близко,

и сляп си, за да я съзреш,

толкова си паднал ниско

на лъжи дните си да отречеш.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

alex_f52 (Александра Николова)

2009-05-21T09:50:16+03:00

Благодаря ви! Но тя от мен не си е отишла написах го за друг човек.
За щастие имам човек до себе си, който много ме обича, както и аз него.
Жулли (Юлия Димитрова)

2009-05-21T00:37:06+03:00

Тя никога не си отива, защото е вътре в нас, Алекс!
lotalia (Меги Ризова)

2009-05-20T11:03:27+03:00

Любовта винаги си отива оставяйки след себе си много болка ,но най хубавото е че след тази болка пак идва щастието така че гледай само напред и мисли за бъдещето а не за миналото !Успех