Когато ТЯ си отива
Потъваш в мрак, гасне звезда,
струна се къса, умира мечта.
Сърцето отказва, засипва те лед,
сълзите ти крият пътя напред.
Умираш в мислите хиляди пъти,
но реално си жив и страшно боли.
Кошмари неканени убиват съня ти,
в душата - тъга непосилна гори.
Изправяш се плахо, краката не държат.
Спомени нелепи в главата кръжат.
Но слънчев лъч пробива гъсти мъгли
и облаче бяло носи нови мечти.
© Мартин Мавров Todos los derechos reservados