Когато тя не може вече да разбуди в теб страстта,
ти на моята врата почукай без вина.
Когато тя пропуска да попита как ти е минал деня,
пак при мен, знай, ще намериш утеха.
Когато тя забравя целувката за лека нощ,
помниш, нали, под камъка държа ключа.
Когато сърцето в нея стане късче лед,
ела - при мен е вечна пролет.
Когато тя спря да ревнува,
ти влезе в моя поетичен свят.