Когато в твоя поглед се препъна
и мисълта от спомени горчиви,
като от чаша свършила до дъно,
досадно във главата ми се впива...
Когато, задушен от тежки думи,
опитвам да поема дъх отново,
изслушал обвинения безумни,
разяждащи гръдта като отрова...
Когато с гръм вратата се затвори
и стъпките затихнат надалече...
Аз знам - дори и да си проговорим
раздялата е неизбежна вече... ...