finaltouch (Георги Ванчев)
291 425
5 ene 2010, 17:47

Когато в твоя поглед се препъна 

  Poesía » Filosófica
685 0 6

Когато в твоя поглед се препъна

и мисълта от спомени горчиви,

като от чаша свършила до дъно,

досадно във главата ми се впива...

 

Когато, задушен от тежки думи,

опитвам да поема дъх отново,

изслушал обвинения безумни,

разяждащи гръдта като отрова...

 

Когато с гръм вратата се затвори

и стъпките затихнат надалече...

Аз знам - дори и да си проговорим

раздялата е неизбежна вече...

 

Когато в твоя поглед се препъна,

аз вече знам – достигнали сме дъното...

 

4/1/2010

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • много добро
  • да се препънеш в нечий поглед...
    страхотно е!
  • Когато в твоя поглед се препъна,
    отчитам само пулсовете на сърцето ти,
    и както вятър струните опъва,
    се стичат черни сълзи по лицето ми.

    Когато задушена с гняв се мъча,
    да превъзпитам твойто мъжко поведение,
    душата уморена тъжно влача,
    а върху устните напират откровения!

    Когато с гръм вратата се затвори,
    аз искам само да ме хванеш за ръката,
    и да изтриеш всичките раздори,
    и да изтриеш болката и самотата.

    Когато в твоя поглед се препъна,
    там в дъното усещам, че сме двамата,
    защото дъното начало е за новото,
    което нежно ще лекува раните!

    (което следва кислорода над водата)

    Съжелявам, дойде ми отвътре! Нямаше как да не ти го напиша ..
  • "Убива ме такава пустота.
    Една и съща вечно топла къща.
    И никой не отива по света,
    и никой от света не се завръща.

    Убива ме такава пустота.
    Една и съща вечно топла къща.
    Единственото нещо на света,
    което в стихове не се превръща."
    (Христо Фотев)

    За много години, Джорджи!

  • Браво! Присъединявам се към мнението на Мариана!
  • Много,много ми допадна!Поздрав!
Propuestas
: ??:??