Понякога обичам, когато вали...
Да ухае на свежо.
Да е в някой от топлите летни дни
и да слушам дъжда - как пада, тъй нежно.
А ти зад мен, тъй близо застанал
и гребен държиш в своята ръка,
и започваш нежно да ме докосваш с него,
сресвайки моята коса.
А аз... изтръпвам цялата
и се усмихвам леко само.
Един миг на радост бе това,
когато ти мен правеше щастлива,
а земята щастлива я правеше дъждът.
© Дайдо Todos los derechos reservados