8 abr 2009, 10:10

Когато вече няма да ме има... 

  Poesía
1218 0 12

Когато вече няма да ме има...

Когато вече няма да ме има

и бъда прах сред земните недра;

когато вече няма да ме има

и отлети далече моята душа,

понесена от  щъркови крила,

аз искам да остана като спомен

от снимка бледа в стария албум.

Аз искам да остана като песен,

която радва сладкия ти сън,

щом падне звездна нощ навън.

Когато вече няма да ме има

и спре да свети моята звезда,

аз искам да остана като цвете,

погалено от твоята ръка,

в очите ти да грейна като обич

и да потъна в бисерна сълза.

Когато вече няма да ме има...

© Детелина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!
  • Силно, дълбоко, образно! Поздравления, Детелина!
  • в очите ти да грейна като обич

    и да потъна в бисерна сълза.

    Когато вече няма да ме има..

    !!!
  • Благодаря!
  • много хубаво...
  • Стойностно посвещение.
    Поздрав!
  • Напълно съм съгласна с Asito! Поздрави!
  • Много нежен ,песенен стих!
    Поздравления!
  • Поздрав!
  • Винаги искаме да запазим най-близките си хора до себе си колкото е възможно повече. С израстването всеки разбира, че това е естествения път на нещата. Важното е да не се страхуваме от този момент, а близките ни да знеят, че всичко ще е наред.
  • Благодаря! Написах го заради дъщеричката ми, която не искаше мама да умира, дори и когато ще бъде много, много стара...
  • Страхотно е! Толкова нежно и красиво, сякаш премахва страха от смъртта и запазва невероятния спомен за личността, която никога не умира!
Propuestas
: ??:??