8 abr 2009, 10:10

Когато вече няма да ме има... 

  Poesía
1310 0 12
Когато вече няма да ме има...
Когато вече няма да ме има
и бъда прах сред земните недра;
когато вече няма да ме има
и отлети далече моята душа,
понесена от щъркови крила,
аз искам да остана като спомен
от снимка бледа в стария албум.
Аз искам да остана като песен,
която радва сладкия ти сън,
щом падне звездна нощ навън.
Когато вече няма да ме има ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??