Когато вечер кротък вятър
внезапно нежно те погали
и сякаш слязъл от гората
на диви ягоди ухае,
когато сякаш някой шепне
сред клоните до теб, в тревата
и някак в миг ти става леко,
щастливо, топло на душата,
тогава знай, дошла съм тайно,
неведомата ни пътека -
помежду знайно и незнайно,
съм пак до теб, макар далеко,
когато вечер кротък вятър...
© любимка Todos los derechos reservados