Когато... виното горчи. Когато слънцето се стича
по залез – в моите очи... Тогава точно... те обичам!
Когато Любовта мълчи в бездомните очи на мрака –
тогава точно! – ми личи... Че мога дълго... да те чакам!
Когато лятото... е вик. Който през зимата угасва...
Когато аз съм... само миг! Откраднат. Но така ти пасва!
Когато вечер, у дома, пия мастилото на здрача –
тогава точно! – съм сама. Тогава точно... ми се плаче.
Но как да стопля твоя сън, ако те няма... във неделя?!
И всички улици навън... тогава точно! – ни разделят!
И как света да променя? Да го изкъпя, да го среша...
Когато... точно през деня! – съм изоставена. И грешна. ...