Не мога да забравя,
Не мога да простя,
Не мога да угасна
като на кандилото свеща.
Не мога да замирам,
Като тлея бавно настрана,
Не съм вода – но ще потека,
Не съм река, но да се влея във морето мога.
Огън не съм – но бясно горя,
Въздух не съм, но се нося над земята
От кал ли съм: не знам,
Но в калта ще влезна цял,
Щом трябва, на часа...
Щом Онзи горе каже
И времето покаже
Ще стана цял на пепел във полята
И прах при прахта;
На дим над реката,
И река изпарена над земята...
24. 04.2012
Гр. Нови Искър
© Александър Тоцев Todos los derechos reservados