Не знам кога за мен ще дойде тя!
Дали и ще почука на вратата
или ще влезе просто ей така,
като просякиня непозната?
Едва ли ще ме пита как живях,
защото аз ще бъда само спомен!
Животът ми за нея ще е грях!
Но аз от него тръгвам си доволен!
Ще тръгна с нея! Няма на къде!
Ще се отворят портите на Ада,
или пък Раят ще ме призове?
За мен и тук, и там ще е награда!
Е, на земята всичко свърши, май?
От тук на сетне горе, в небесата
ще има много вино да се лее,
и Ангелките да редят салата!
Не съжалявам! Всичко има край!
Живях! Творих! С приятели лудувах!
Животът е илюзия безкрай!
Много нощи нея я сънувах!
Готов съм да си тръгна! Може би?
Прекрасна си! Ефирна и безплътна!
Където искаш, там ме отведи!
Аз знам, че хората не са безсмъртни!
13.05.2024 г.
© Георги Иванов Todos los derechos reservados