Когато вън вали... Когато капят
в тетрадката ми сенките на дните...
Когато във очите ми се стапят
на всяка следваща любов сълзите...
Когато аз все повече приличам
на експонат, покрит със прашна слава...
Когато... все по-малко те обичам...
Когато... все по-малко ни остава...
Защо не тръгваш? Няма нищо вечно.
Началото е елемент от Края.
До капка черната вода изтече...
А бистра има ли? Това не зная. ...