Когато завали...

12 feb 2008, 12:28

Poesía

634 0 4

Когато завали и плаче пак небето,
излез със капките да потанцуваш,
флиртувай с тях, събирай ги във шепи
и карай ги да радват се, че съществуват.

Недей да бъдеш тъжно скрита,
зад стъкло, разделящо те от дъжда,
излез, със нищо непокрита,
мокри се, радвай се на песента...

Песен ли...?
Заслушай се в капчука весел,
в дует със капките... какъв разкош,
запей и ти, недей да се срамуваш,
дъждовен ден... но никак лош!

Плаче ли небето... да, от радост,
че не е останало само,
жена под него пее и се радва,
така щастливо рядко е било.

Каква хармония на хора и природа,
и весел плач във моите очи се стича,
вали красиво, а пък тя танцува,
флирт на времето и мокрото момиче.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.