24 ene 2017, 17:11

Кого ли ...? 

  Poesía » Otra
285 0 3

 

Ден и нощ. Нощ и ден.
Съмва се. Мръква се.
Кръговрат със и в мен,
нишката все навърта се...
Минавам през този свят
само веднъж,
един път, единствен,
като дъжд
след пек непоносим!
Не мери се пътят с аршин
за отлетели години,
а какво оставил си
подире си –
щерка, син, огнище,
дом, дръвче или чешма –
иначе си нищо –
тлен от твар излишна...
Е, оставих всичко
и не дръвче – гора
от приятели добри /а дали?/,
дори река
от бели стихове,
излени от душа...
Изправен сред този свят
на кръстопътя прашен,
чакам под звездния свод –
кого ли ще срещна или изпратя –
сянката на този
или миража

на следващ мой живот...?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??