Кой днес разплака цветята, 
че с тях тъжно плаках и аз? 
Неканен порой им удави листата 
и развали им прическата пак.

Кой вън шушне в тъмнината 
и тайно ме кани на валс? 
Да танцувам иска в нощта с тишината, 
а обувките ми напръскал е с кал? 

Кой облак днес пак е на работа 
и изсипа толкоз похвална печал?
Дори  днес дъждецът се разтанцува   

и не успя да усмири своята хал? 

Кой глас събуди пак тишината, 
че се втурнах се мокра, като парцал?                    
а навън никой не даде сигнал?

Дъждовни струйки от мене течаха, 

Кой сега пък свири пред вратата 
и изтръгна покоят с любопитство издал?
Изпил до дъно  капчиците тъжна уплаха 
се спусна щастливо в капчука неразбрал? 

Кой днес пак ненужно се оплака, 
че събирах в шепи цветен материал?
Разплисвах в локви огледалната сянка 
и от умора се унесох в дрямков сериал?