На същата пейка.
Говоря си с теб наум.
Реално ли беше или сън?
Бясна, инатлива, готова на бой.
И въпреки всичко обичаща те.
Някой ден, някой ден знам, че пак ще те видя.
Теб! И твоите горски фантазии.
За феи, за есента, за чудеса, за Космоса дори.
А лъжите? Тях ги слагам в твоите графи.
Интересно! Този път не боли.
Чувството е друго. На бяс,на отказ.
И въпреки всичко войната не е приключила. ...