Във градината на моята самота
е пълно, изобилства от цветя.
Птичките не пеят, свили се в гнезда.
Ураганите беснеят, носят пустота.
Но цветята пак цъфтят, не вехнат
от преглътнатите сълзи ги поливам.
И вратата все стои открехната,
чакам някоя да влезе, не унивам.
Аромат незбрежно носят ветровете.
Спрете се. Помиришете малко само.
Колко, как очакват Ви ще разберете!
Смълчано всичко живо е събрано. ...