Бавно се отдръпва тишината,
мигът освобождава тежестта.
Енергия запълва празнината,
отвежда ме към вечността...
Мъдрост ли? На кой му пука?
Светът се движи, се ла ви...
Една звезда да заблещука,
а после толкова да ме боли...
Наздраве! На всеки пожелавам.
Всъщност, важното е, че блести!
Нищо, че самичък разсъждавам.
Всеки го усеща, щом не му се спи.