12 abr 2004, 16:45
Кой ни прокле...
Искам да те мразя, вместо себе си
заради всичко, на което ме осъди.
И да имат смисъл дните ми,
откакто ме погуби...
Страдам не защото теб те няма.
Страх ме е, че твоята усмивка също си отиде.
Защото нас ни няма, ала смисълът остана.
Защото разпиляхме чувствата, с които дишахме преди.
И лъжехме се, че не сме един за друг,
наместо да се борим...
заради всичко, на което ме осъди.
И да имат смисъл дните ми,
откакто ме погуби...
Страдам не защото теб те няма.
Страх ме е, че твоята усмивка също си отиде.
Защото нас ни няма, ала смисълът остана.
Защото разпиляхме чувствата, с които дишахме преди.
И лъжехме се, че не сме един за друг,
наместо да се борим...
© антония Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
