Жадна бях и беше ми студено.
Помолих Бог за слънце и за дъжд,
а той, какво е станало - да вземе,
не знам защо, да ми изпрати мъж!
Не само, че е мъж, ами и казва
той по мене луд, че бил.
Божичко, защо ли ме наказваш?
Не стига, че е луд, ами и мил!
Защо не ми го прати с ръководство
как да се оправям с него аз?
Нали породата на туй животно
отдавна е изчезнала у нас.
Или проблемът беше, че налитах
все на най-големите бодили?
И точно заради това се питах
какво, по дяволите, значи милост?
А този луд (изпратен ми от Бога),
не стига, че е мил, но и човечен.
Така се е научил да докосва,
че името си май забравям вече…
Господи, не сменяй секретаря,
който, докато си на почивка,
нашите молби към теб отваря
и тайно ги поправя със усмивка.
Знаел е, че жаждата не може
изобщо да се утоли със дъжд.
Слънцето не топли, както може
жената да я стопли някой мъж.
А Лудия - ще си го взема в къщи,
Ще го обичам аз до изнемога.
Ще го целувам, докато се мръщи
и ще пращам благодарности на Бога!
Велико Търново 20.06.2009
© Мартина Василева Todos los derechos reservados
Каквото Бог ни праща, трябва да се пази!
Дано лирическата успее да го запази!