Не ми се влиза в тази къща,
където пак сама се връщам,
стаени все мълчат стените,
като в затвор минават дните.
Понякога е много тежко.
О, аз съм същество човешко
и имам нужда да говоря -
но как, с кого, какво да сторя?
Към вас протягам си ръцете
аз, жадното за ласка цвете.
И ако някой ги поеме,
ще споделим житейско бреме...
Но... кой ще търси късно, лете,
такова прецъфтяло цвете?!
© Славка Любенова Todos los derechos reservados