Кой съм аз

С ранни спомени живеем –

неразделни сме приятели.

С общи, натежали, юбилеи –

двама състезатели...

Аз обичам звънки чаши

с песента на отлежало.

Той харесва да са пълни нашите

и мерлото – с младо тяло...

Аз изследвам деколтета с тактика

и мечтая продължение...

Той измерва бюстиета в практика

и отмята постижения.

Напоследък, станал е капризен

и понякога досаден.

Може аз да съм прецизен?

Но бих казал – безотраден.

Днес на спирка Опълченска

ни подмина женска...

„Тема за поети!” – казвам.

Той се обяснява: „Язва...”

„Друже, съвземи се!” – викам.

„Ставите ми – рече – са в ръжда,

стърже в ляво маховикът

и простата нощем залудя.”

А на мене, както знаете,

още ми се иска...

Сини планове чертая си –

Боговете да се кискат:

Във Севиля на фламенко да забия –

да се опна пред бика.

Да се мушна във окото на стихия –

любопитство за мига.

Два актьора във пиеска –

неразделни и до днес са.

Но боли! Намеква за раздяла.

Аз. И... моето тяло.