Кой почука на моето стъкло
Вятър дъжд или какво
Кой потропа на вратата моя
Или на вятъра е воя...
Какво ли не в живота си не бях
Другите обичах и щадях
Сълзите чужди в шепите събирах
Болките в тъмница и прибирах
В съдбите клади аз горях
Бездомен скитник просяк бях
Ангел земен странник и утеха
За много бях утъпкана пътека
В горска тишина се крих
Сълзите мои там си трих
Кой сега отново тропа
На отворена врата...
По стъклото кой ли хлопа
Може би поредната съдба
Или вятър и дъжда...
Танц танцуват с моята душа
© Любомир Деничин Todos los derechos reservados