8 feb 2008, 9:34

Кожата ми е вярваща... 

  Poesía » Otra
1329 0 29
Минзухарен шафран
разпилях по леглото си.
Мъртво беше пристанището.
Точно в осем без осем.
Бяла съм като ладия
и не чакам Танатос.
Кожата ми е вярваща.
Жива е като пясък.
Във очите ми грешни -
верен Лазар - възкръсна.
Злото е най-човешкото
и не се гони с чесън.
Приближавам неистово
кротка мисъл за бягство.
Горда съм като писък
зад прозорец угаснал.
Вятърът няма кости.
Нямат сенки телата ни.


Ти си лош като Господ,
аз - добра като дявола.
 
2007

© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??