Където и да ме запрати лудостта,
във който и глупак да се превърна.
Едно ще ме изпълва с топлина -
възможността при тебе да се върна.
И както и да ме нарича някой ден света
и колкото и грозота да ме обгръща
ще се отърся, ще потъна в тишина,
ще помечтая, че отново те прегръщам.
С каквато и съдба да се раня.
Каквито и обиди да приемам.
Ще искам с теб да споделя
как всичко е било, за да те имам.
© Ивайло Василев Todos los derechos reservados