Не ме заменяй като стара дреха,

като ненужна вещ, покрита с прах във ъгъла.

Изплаках много песни за утеха,

простих на младостта, че ме излъга.

А ти? Прости ли си, че ме изгуби

като ключе сред дюни-самота,

че всеки божи ден не си ме любил,

че не дочака с мене есента?

Прости ли си, че всяка нощ ти липсвах

и че леглото ти на мене не ухае,

че сутрин с изгрева не си ме вдишвал?

На всеки ден началото и края

за теб не бях, а някъде далече

намирах аз подслон и топлина -

там думите изтляха неизречени,

погребани във няма тишина.

Във всеки полъх тръпнещ ме долавяй,

а аз ще съм кокиче под снега -

от тебе и от пролетта забравено,

цъфтящо насред ледена тъга.

Р.Ч.,Лондон,2014'