15 sept 2017, 12:39  

Kокиче 

  Poesía » Otra
881 1 8

               Кокиче бяло, тънколистно

               с листенца мънички, зелени.

               През сняг към слънцето лъчисто

               расте, край преспите големи.

 

               Забравило, че люта зима

               полегнала е над комина.

               Расте в премръзнала градина

               и погледа на всички взима.

 

               С главица стопля им сърцето

               полюшва се и сякаш дума,

               не вечно зло е под небето,

               ще дойде пролет – злачна шума.

 

               Ще дойдат моите сестрици

               зюмбюли нежни, минзухари.

               В простора пак ще литнат птици,

               запели свойте песни стари.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??