Нелепи тътени роптаят свише,

загнездени в тъмни дири,

проядени от тъги.

Сърце, отнето от обичта

напомня черното под очите,

непокоят в устните,

толкова страстни и толкова жадувани.

Ала откровението е в тишината.

Челото е бездна от минали сълзи.

Тънки струни от нажежени игли.

Любов като птица, пронизана и отегчена.

Отмора,а после краен вик.

.... Мълчание, безсилно като лай.

Той. Тя. Бяха. Забравени от незабрава.

Дъх на кокичета.

И спомен.