С вълшебен прах посипва ни небето,
снежинки бели падат върху нас
и старците се радват край детето,
пред тях е само празничният час.
По бузките ни щипе баба Зима,
с крачетата потропваме в снега,
усмивките ни спомнят, че ни има,
щастливи, че сме още на света.
Един ще падне, друг ще се разсмее,
ръка ще му даде да продължи
и сякаш белота във нас днес грее,
за да не бъдем повече сами. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse