Имаме си ние наше, малко бебо,
идвам ли във "Младост", питам аз - къде го.
Хващам малките пръстенца,
като морковчета "бейби" са, като кутренца.
Бузките му сладки аз докосвам,
своята брада за него съм готов да я къносвам.
Моито внуче се роди зимъска,
силен вятър, сняг в небето взе да пръска.
Но в сърца ни топли дири то остави,
да сме весели, щастливи, много да сме здрави.
Туй на Коледа да имаме и другата година!
Той, Никола, ще е станал веч' юнак и половина!