На Коледа ще чакам да ми звъннеш
с наливно вино в еднократна чаша.
Тази кратка мисъл и безмълвна
май е само моя и едва ли наша.
До прозореца аз блудкаво ще пия
и имена на сенките ще слагам.
Докато сърцето ми от болка вие
ще те мечтая още и създавам.
А беше влязъл дълбоко във съня ми.
Душата ти бе сякаш тучна нива...
Тогава спря и пулса и дъха ми –
кратък сън в една реалност сива.
Дори на Коледа ми замъгли очите.
Да бъда силна вече не умея.
Ще върна трудно ритъма на дните,
но без теб ще се науча да живея.
Скъпи приятели, вярвайте в любовта!
Тя вероятно съществува.
© Десислава Вълова Todos los derechos reservados