Празник е, радват се невинните очи,
празник е, глас на щастие ехти,
толкова много сбъднати мечти,
духът наред с птиците лети.
В този мразовит Коледен ден
моята мечта е ти, любов, да си до мен
в миг, когато свещите горят,
снежинки падат, образуват сърцетуп.
Празник е, две думи изричат се,
празник е, любовта разкрива се
у крехките сърца - налята топлина,
по улици и домове Коледна светлина.
И майката детински към елхата поглежда,
през скрити сълзи за подарък таи надежда,
съпругът в ролята на дядо Коледа се появява,
винаги навреме щастие да подарява.
А ние с теб пием чаша чай у нас,
не спирам в очите да те гледам аз,
защото ти си моето вълшебно чудо,
за което сърцето ми бие безспирно лудо.
Две врабчета на перваза ми намигват
и весело с чуруликане ни подсещат,
че е време устните ни да се слеят
и душите ни за любовта да пеят.
Неусетно мина времето, нощта настъпи,
с теб моментите са толкова скъпи,
мило мое, копнея да останеш за нощта,
докато не угасне вечният пламък на свещта.
Хей! Чуваш ли някакъв звън,
ах, погледни високо към небето навън,
елените минават, теглейки веселия Старец,
всеки се залепва пред студения прозорец.
Усмивка огря у всички нас,
заехтя неговия звучен глас,
поглеждам те в тоз хубав час,
"обичам те" - ти шепна нежно аз!
© Георги Рогачев Todos los derechos reservados