Седим със теб на кръгла маса. Голяма, като света... От двата края.
И пълни са кристалните ни чаши със стихове... И със любов.
Наздравица пенлива вдигаме – да бъде наше земното кълбо.
Във Коледната пита съм боднала свещичка. Да свети. Да огрява
и моето, и твоето лице. Дали ме виждаш колко съм щастлива...
И колко много късметчета нарекла съм за теб. Нали е Коледа!
И стават чудеса! Едно-едничко за себе си си пожелавам – Ти!