Вчера излязох на балкона,
лъхна ме мирис познат,
мирис на сладки,играчки и смях.
Някак топло ми стана,
макар и вънка да ухаеше на сняг,
как да пропусна
звънливия коледен смях?
И ето звънчета окачам,
лампички,топки,гирлянд,
да мога да седна,
да чакам, с трепет детски - познат.
През комина да влезе,
под елхата да сложи,
мечтания подарък за нас,
с нетърпение го чакам,
белобрадия старец, познат.
© Еленка Гишина Todos los derechos reservados