Червени рози, разцъфнали по Коледа сънувах,
в съновника пишеше любов. Пишеше, че някой
ме обича, но аз не чувам неговия зов.
И аз обичам някой, ала той не знае. Не знае
колко много ме боли, когато него все така го няма,
когато бавно гаснат моите мечти.
За Коледа не искам нищо друго, искам само него,
та дори за миг, ала зная, тоз подарък няма да получа,
ще остана само с порива красив...
И бавно розите в съня увяхват, поливани грижовно със сълзи.
Съновника не ща да виждам вече,
там няма да намеря твоите следи.
Коледа бавно наближава, но да вярвам ли,
че стават чудеса. Да чакам ли с надежда да те видя,
хванал роза във ръка.
Не знам, но нека вярвам още малко.
Нека се залъгвам със лъжи.
Нека поне във съня ми да бъдем АЗ и ТИ.
© Йоана Todos los derechos reservados