Мамо, искам светеща машина под елхата да намеря.
Цялата от обич да пулсира, да подскача и трепери,
и ръце да има, мамо, като мен да е така „голям” -
щом усетя те в съня ми, ето че с криле те галя там.
Искам, мамо, край елхата да подскачам, да се смея.
С татко да броим игличките на клонките бодливи,
а душицата ми плаха с коледния дух ще пее -
(- Чуй ме, Боже, чуй ме, Боже милостиви.)
Мамо, татко, в коледната нощ ви призовавам
и писмо до Дядо Боже вече съм изпратил
по небето, то навреме да пристигне се надявам
и поне във този миг да зърна душите ви хвъркати.
В писмото написах - не искам, Боже, играчки,
малък съм, но светеща машина не желая.
Само ако може да ми върнеш мама, татко -
за друго, Господи, не смея да мечтая.
© Радослав Василев Todos los derechos reservados