Лежи до мен учебникът по счетоводство
и уж прекланям му се в робство,
а всъщност мъдря ръководство
към душата си.
Ще хвърля чоп: О, падна се ези!
Уви!
И тази нощ самотен той ще спи,
а неизследваните му корици
десерт ще са за огнени езици
в бабината печка.
Наум запалвам вече клечка,
но тя сега за мен е пречка,
понеже имам краен срок
и разсейването е порок.
На еднакво растояние
са триста страници урок
и прозорец към света широк.
И двете представляват знание.
Кое и как да избера?
В ръцете си професия държа,
а сладко мами ме
разлялото се коледно ухание
и празничното настроение
учението изпраща във забвение...