В живота вкопчени сме до захлас
ала изглежда той за нас нехае,
несигурни сме днес, за идващия час,
но колко ни е отредено той си знае.
Изкъсо сме държани на каиш
а мислим, че сме самосиндикални,
търгуване с души - алъш-вериш,
настъпва края ни фатално.
Немилостива е човешката съдба
протяга ни ръка, а после я отсича,
за утрешния ден тежи страха,
но въпреки това живота се обича!
© Виктория Тасева Todos los derechos reservados