КОЛЕНИЧЕНЕ
След любовта без дъх нозе препъвах...
Прегъвах крак пред паметници святи!...
Глава прекланяш, чувстваш как кръвта ти
в галоп препуска по безкрайна връва!...
Но, изтъкан от грижи и неволи,
плющи зловещо зад гърба ми бичът!...
А любопитни погледи надничат –
да зърнат скришно мислите ми голи...
И все по-трудно дърпам днес теглича
на думите, сърцето ми проболи!...
Но само за едно душата моли:
пред себе си дано не коленича!...
© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados