Тъй малко иска от света горкото:
нектар от обич в цветове сънливи...
И шепне с нежните крилца в ухото
на времето със чувствата свидливи.
Секунда от любов - за него вечност -
за да нахрани с нея вековете
в сърце, туптящо в спомени далечни
за най-красивото, желано цвете.
Във този миг на гладно откровение
душата му отворена е бездна
за най-микроскопичното вълнение,
което във живота му изчезна. ...