Колко е хубаво да си жив...
и да дишаш, да дишаш, да дишаш,
и да слушаш щурец гласовит
как в дъбравата стихове пише...
Колко е хубаво да си жив...
Да говориш със всички дървета.
Да се смееш на вятър игрив,
пеперуди създал от цветчета.
Колко е хубаво да си жив...
със калинки да пускаш мечтите.
И със устрем – по детски красив,
да ловиш от надежда звездите.
Колко е хубаво да си жив...
и към някого с радост да тичаш.
Да усещаш, че днес си щастлив,
щом сърцето ти просто обича...
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados