колко ли пъти
Раздели, сдобрявания, сълзи и прегръдки,
изригване - тайнственост... колко ли пъти .
Нали се обичаме, нали все сме двама.
Дали от безсилие не се разпознаваме.
Доверието трудно стои недокоснато -
в различията скрито пропуква основите
на това, от което сме тръгнали заедно
и мостът се къса във иглени камъни.
Избрахме си своята участ самички -
очите затворихме, тръгнахме, стиснали
ръката на другия... през тъмното бягане,
от мисли на кактус душите ни в рани са.
Боли ни - кървим - упорито се мъчим
да не показваме колко сме тъжни...
Отворихме бездна, ръцете си пуснахме.
Победени, от себе си сами се отлъчваме.
© Дакота Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря на всички, които четете и давате отзиви! прекрасно е чувството на споделеност...Благодаря!
-
Много хубав стих!
Поздрави! -
А защо да не покажем,,че сме тъжни?
И в тъгата има любов!
Прекрасен стих! -
Много хубав стих!!! Поздрави, Дакота!!!
-
Днес само тьжни стихове. Поздравления, Дакота, много силно.
-
Благодаря ви!
-------
разбира се, че е тъжно, но пък когато сме тъжни търсим причините и стигаме до заключенията. -
"...Отворихме бездна, ръцете си пуснахме.
Победени, от себе си сами се отлъчваме."
Тъжна констатация! И много красива в своята мъка!
Хубаво е, но защо "победени"? Човек не е ли победен, само ако позволява на душевна или физическа болка да обсебва изцяло неговото съзнание? Поне така мисля! Вярвам, че твоята героиня ще е победителка!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Дали от безсилие не се разпознаваме.
...
Отворихме бездна, ръцете си пуснахме.
Победени, от себе си сами се отлъчваме..."
Тъжно, ако е така! Дано не е, въпреки, че звучи много житейски реално!
Навярно затова навсякъде има толкова красиви легенди, как са откриеш обичта и чрез нея - щастието!