Колко време да се лъжа,

че да те забравя мога,

че сълзите мога да избърша,

че ще вярвам само в Бога.

Колко пъти ще протягам

измръзнали от студ ръце.

Колко време мислено ще любя,

вместо с тяло, само със сърце.

Колко още дълго ще въздишам

по минала несбъдната мечта.

Колко пъти още ще умирам

и ще събираш само пепел от душа.

Но искам тази смърт отново

и макар до лудост да боли,

без тебе аз не съществувам,

без тебе няма бъдеще, нали?!