Всяко чувство във мен
все за тебе говори.
Всеки ден, всеки ден
то извиква тревоги.
Всяко чувство звъни
във душата ми тъжно.
Без красиви мечти
следва мен неотлъчно.
Колко път да вървя
през пустини далечни,
за да стигна земя
със зелени предели?
Колко път да вървя,
за да видя очите,
без които в света
чернобели са дните?
Колко път да вървя
да се сбъднат мечтите?
Колко път да вървя,
за да греят звездите?
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados