Ти някога почувствал ли си се самотен или пък от всички неразбран? И колко пъти си се свивал във леглото, за да скриеш болката от всеки срам? Колко пъти си се смесвал със тълпата, а във нея преплетени безброй съдби, си търсил най-чистото и свято - искрицата на твоите студени дни? Колко пъти си плакал без причина опитвайки се своите сълзи да спреш? Мечтаел ли си някого до себе си да имаш, който е готов за тебе всичко да даде? Знаеш ли, аз често пъти плача, а плачът ми се удря в голите стени. Погледът ми - мътен и прозрачен, няма вече в него пурпурни лъчи. А ръцете ми, приличащи на сухи клони, на някой остарял отдавна вече дъб. Животът ми без смисъл и посока, за себе си не виждам път. Отдавна искам с някой да говоря Без да се страхувам, че няма да ме разбере. И в себе си тая надежда и тревога, чувствата по-силни са от мен. Аз не искам с теб да се прощавам. Мисля,че отдавна влюбила съм се във теб.
Това е, макар че може да не вярваш - Единствен ти си в моeто сърце.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.