Шепне тихо, може би е стих,
пак дъждът по топлия ми покрив,
думичките до една са мокри,
затова в стиха ги приютих.
Тръпне приласкан и този град,
в песничка капчукова заслушан,
изтощен от самота и суша,
светлинки в душата му валят.
Пиша стихче с капчици и аз.
Мокро е, но цялото за тебе...
нежен мрак и ласкав, и потребен,
го повтаря цяла нощ на глас... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse