Колко ти остана?
Мрачното в душите ни, облак в мечтите ни, десет цвята на сивото
И тази болка, в чуждите, в очите им, видях се като малка трапчинка
Пиеса с красив анонс, без аплауз
Свиди ми от себе си да дам, назаем, може би
Колко ти остана?
Да го разделим!
Малко сплотена утеха, като хляб да споделим
А ехото отекна, след теб, след мен, като дим
Със собствения си костюм ще сложа перука, мека с цвят на череша
А гримът на мимът е увяхнал
Колко ти остана?
Пиеса с начало, във стих сътворена, светът ми се събира във малка кибритена кутия
Чакам антракта, поклон пред театъра, гримаса
Колко ми остана?
Час, на заем, за теб да си спомня
А аз колко имах, всичко ти дадох
Роклята за тебе си разкъсах, на малки стърготини кръв
Бял гълъбе, къде си? - крещя
Сънувах те, до мен, как нежно спеше... и пак мълча
Наближава ли краят на първата сцена, да излезе следващата, след теб, след Нея
Колко ти остана?
Дъгата на небето и малката завист в сърцето, в десет цвята на сивото
Колко ти остана?
Аз колко ти дадох, всичко изиграх ти!
Мога още, във друга пиеса, без начало, завеса, без сценарий
Играя за Оскар с кратката си песничка, другар
Създадох те, декор, мълчиш
Ролята за теб - зад пейката, просто стоиш
Аз покланям се, като принцеса, търся своя крал
Колко ти остана?
На статуя да ми премигваш
Каква пиеса, какъв ти театър, каква мечта, каква съдба!
Колко ти остана?
Сега, играя ти и пепеляшка, разсмивам ти децата с русите коси
Докосвам ти ръката, няма
Колко ти остана, сценарий на заем?!
Напиши си края и подай ролята да изиграя
© Мила Todos los derechos reservados