22 ene 2011, 0:26

Колко в едно? 

  Poesía
751 0 2
Слагам маската на глупавата,
усмихната безчувствено персона.
Приемам ролята на хубавата,
ограничена откъм мислене кокона.
Бягам, за да мога да се скрия,
усетя ли, че ролята ми се размива.
Предпочитам всяко чувство да убия,
пред това светът да ме осмива.
За другите аз съм щастливата,
красивата, обичаща живота.
За себе си обаче съм унилата,
форсирам на инерцията в оборота. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лекса Джорджис Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??