18 dic 2007, 8:47

Кома 

  Poesía
828 0 24

Във влажните очи на птиците,


свободни в своята дива природа,


миех краката си от хорската тиня


и стисках в шепи сърцето си.


Събираха се облаци в очите ми,


картини от живота се пресичаха,


експлоадираха на хиляди парчета,


разсечени от меч на мъртъв рицар.


Но всичко беше толкова реално,


преплитаха се пътища с гори,


едва поемам дъх и в тишината


усещам вятъра на... цялата вселена.


Не знам дали ти се е случвало


да чувстваш влага в костите,


косата ти да лепне като глина


и вадички студена пот


да пъплят по треперещото тяло?


Загърнат в хладина и здрач от пурпур,


който ти се стича между пръстите...


И виждаш живота си в черно и бяло,


като филм от минала епоха.


Глъхнеш с всеки метър


в тътена на своите стъпки,


и... странно ехо...

 

 

Ехо, на капеща вода!...

 

 

Само сянката на твоята фигура


се стрелва между лиани и подгизнали дървета,


и те пронизва странен дъх,


дъх... дошъл от вековете.


О, странно чуваство,


страх или... прокоба?!


Със страшна сила шурва в твойте вени,


отваря яростно зеници,


продънени от... лепкава мъгла...


И ето, как разбираш, че живееш


в някаква незнайна точка,


забравена от всичко и от всеки...


И... няма изход - този лабиринт!


Сам си... в лабиринта на душите,


не ти се иска вече да излезеш,


а... чакаш...


Дъждът, който да отмие всичко!


Вървиш с надеждата,


погълнат в ехото на крясък в болка,


изтръгнал се от някого,


преди няколко космически години.

 

И отново онзи странен шум в мъглата,

 


шум, на... капеща вода -


кап... кап... кап!

 

Внезапен взрив...


После... тишина.


Отчетлив ритъм...


тит... тит... тит!

 

 

Дочувах вяло глас от коридорите...

 


Дежурната сестра, викаше хирург в операционната!

 

ЗАВЪРНАХ СЕ!...

 


П. П. - По действителен случай (моето завръщане)

 

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Събираха се облаци в очите ми,
    картини от живота се пресичаха,
    експлоадираха на хиляди парчета,
    разсечени от меч на мъртъв рицар.
    .......................
    Загърнат в хладина и здрач от пурпур,
    който ти се стича между пръстите...

    ............
    такива картини могат да видят само ТАМ...

    !
  • Великолепно !!!А кога, ще напишеш нещо красиво и нежно ! Вярвам , че можеш и ще го очаквам !
  • !!!!!
    РЕАЛНО!
    СЛАВИ
  • Сърцето има своите копнежи,
    душата-непонятните летежи,
    но там, където те се сътворяват
    дори и боговете замълчават...

    Изпитвала съм нещо подобно при сходни обстоятелства, но беше твърде красиво, за да се облече в думи. Това са нормални явления, просто сетивата ни са още слаби да поемат толкова наситени изживявания...
    Ценно е да пресъздадеш подобно докосване в това твое измерение...
  • Това е невероятно...Страхотно...
  • Благодаря на всички ви, за хубавите думи, едва ги смилам. Чак неудобно ми става. Благодаря ви приятели....
  • Усетих!
  • много тежък стих,много истински.....поздравявам те,Вальо!!!
  • Невероятен стих! Припомни ми 97...
  • pepsi1975 (Пепи Оджакова) Нещо не разбрах... Че каво му е на... МАНАСТИРЪТ?...
  • Страхотно си изразил емоционалното си преживяване на света.Знаеш какво да постигнеш с изказа си.
  • Страхотен стих, аз също съм се завръщала и добре разбирам усещанията ти!
  • Радвам се, че ви е харесало. Благодаря ви!
  • Някои стихове просто трябва да остават без коментар.
    След толкова силно внушение, ти пиша 6-цата и се изнизвам тихо.
  • Невероятно усещане!Страхотен стих!
    Поздравления!!!
  • След"Манастирът"просто не мога да повярвам,че си един и същ човекПоздравявам те!
  • Нямам думи !!!Чудесен стих !Радвам се ,че отново си сред нас
  • Познато ми е!
    Браво!
  • Повече от щастие е това!!!
    И точно, искрено, задъхано, откриване!!!
    Поздрав!!!
  • Бях с теб през цялото време...и аз така съм се връщала.
    Чувството е невероятно , стихотворението ти великолепно.
    с много обич за теб, Валентин.
  • Прекрасно откровение...
  • без думи съм!!!
    Поздрав!!!
    Браво!!!
  • !!!
    Няма по прекрасно нещо от желаното завръщане!
  • ..........!!!
    Бездумно!
Propuestas
: ??:??