Ще бъде дълъг този юли,
детенце, колко ще е дълъг!
- Ти дишай само, дишай, чу ли!
Щурци разпяват се край пътя.
Вечерните тромпети са надули
жабите сред тъмното дере!
- Ти дишай само, дишай, чу ли!
Небесна люлка вятърът плете...
... смъртта мирише на ампули,
смъртта е като пъпна връв...
- Ти дишай само, дишай, чу ли!
Не тръгвай още в оня път,
където чезнат поглед, сянка,
по-бързо чезнат от роса.
И дъх на кедри те примамва
отвъд в незнайни небеса.
Липите прецъфтяха и мамули
пълнят жълти сладостни зърна.
- Ти дишай само, дишай, чу ли!
Не следвай тъмноокия жътвар.
неверник той е и лукав е,
разказва сладко, приласкава...
… Дори когато и надежда няма,
ще бъдем силни... друго не остава...
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados