Ти си моята комета, дирите на която следвам.
Единственият сезон вътре в мен.
Моята изгубена пролет!
Аз с праха на съдбата бях отвян при теб.
Като жадния, който не от вода, а от любов има нужда да пие до насита.
Като порязано от тънка хартия, от раздялата ме заболя.
Сълзите ти са рани в мен!
Всеки следва своята съдба.
Любовта показва пътя на изгубените души.
Огънят угасва, пепелта се разпилява и до последната прашинка в небитието изчезва.
Ти си източникът на огъня, а аз пък като луд се лутам.
Загубих пътя си! Без теб на изгнание съм обречен!
Като порязано от тънка хартия, от раздялата ме заболя...
© Мария Мария Todos los derechos reservados